Когато бях малка, бях убедена, че най-важното нещо в живота е да успееш да бъдеш добър човек. И още го мисля, но не смятам че е приложимо, не и в нашите условия.
Никой човек не е съвършен, но нищо не пречи да се мъчим да се доближим максимално до съвършенството, нали? Дори това би трябвало да ни е основно правило в живота. И аз се опитвам, открай време доста усилено, но все нещо не ми се получава. Скоро ми бяха казали, че мрънкам ужасно и си мисля, че светът се върти около мен, което наистина ме жегна дълбоко, признавам си. Не понасям критика и това е! Оттогава сякаш ми е станало фикс-идея да стана по-добра, да спра да мрънкам и да не съм толкова егоистична. Опитах се, не знам дали бях по-добра, на смятам че поне намалих мрънкането :), а за егоизма...
Днес учителката ми по български каза нещо, което наистина ме накара да се замисля. Обясни, че ако ти може да дадеш много на един човек да не очакваш той да ти отвърне със същото, просто защото може би не е в състояние да го направи. И няма как всички да отговарят на моите изисквания, тъй като за тях изискванията може и да са други. Но от друга страна той си има много хубави черти, които компенсират нещата. Така казано звучи доста логично и изцяло обяснява нещата, но все пак не може да не се разочаровам, когато аз посвещавам цялото си внимание и мисли на някого, а същевременно на него не му е по силите да го направи за мен.
Аз наистина много държа на приятелствата си и обичам, когато ми пука за някого да му давам всичко, което мога, но и очаквам същото, а мисля че в моя случай се получава така, че аз помагам, а те просто се възползват. И не знам дали това за различните хора ги оправдава достатъчно... явно не, защото се чувствам ужасно използвана.
Няма коментари:
Публикуване на коментар