направо на 15-ти февруари. Колко хубаво би било. Но не, трябва добре да ми се натърти, че съм сама и няма изгледи в скоро време положението да се промени. Трябва отново да мина през самосъжалението, отчаянието и депресията, с която неминуемо е свързан този празник.Е писна ми! Тая година мисля да пропусна целия този апокалипсис и да се радвам, че не ми се налага да измислям подаръци и да съставям сложни планове, които така или иначе ще се провалят. Изобщо този празник май на никого не носи кой знае какво щастие, защото на него самотните се чувстват още по-самотни, а за повечето влюбени е по-скоро тежест отколкото забавление. Сякаш всичко е по-скоро по задължение и по списък: рози, голямо червено сърце (или нещо от сорта), бутилка червено вино и накъде без нещо сребърно за подарък... Много рядко някоя двойка, от тези които познавам, си правят труда да изненадат половинката си ей така по собствено инициатива и по оригинален начин.
Всъщност най-много спекулират медиите, които редовно пускат реклами на промоции по случай празника, а по радиата неминуемо се слушат любовни балади през целия ден.
Не знам, може проблемът да е в мен, просто аз да съм зле настроена към Св. Валентин заради цялата тази гавра с хлапето, но все още не съм срещнала човека, който с чисто сърце да ми каже, че обича този празник...
Няма коментари:
Публикуване на коментар