Глътка свеж въздух

Наистина по едно време днес ми идваше да се гръмна. Ама съвсем сериозно. След като "невероятните" ми приятелки ме прецакаха за n-ти път и се наложи да изкарам цял ден в губене на време и мозъчни клетки вкъщи. После заваля най-зрелищната градушка в историята на човечеството от ледниковия период до наши дни и си казах : "Евала! Добре, че не излезе!". И тъкмо се радвах на нечувания си късмет... ТРЯЯЯЯЯЯЯЯС!!!, една светкавица видя сметката на компютъра. Не, не ви будалкам. Ей точно за този момент ви говоря - идеше ми да се застрелям, ама като се знам какъв съм карък, сигурно и това нямаше да мога да направя като хората. Та по неведоми пътища компютъра сам си се оправи ( ей, обичам те симпатична купчина от платки и кабели!), направо камък ми падна от сърцето. После за капак се наложи да разхождам кучето след тази нечовешка буря, но проблема беше, че си забравих шнорхела и плавниците. Прибрах се мокра като за световно с едно малко понабито и гузно куче. Седнах да гледам едно филмче на възкръсналото PC, за Ice Age става въпрос и просто забравих всички тия глупости, които ми се случиха. Наистина много свеж филм, страхотна анимация, а пък съблезъбата катерица е направо UNBELIEVABLE. Само след първите няколко секунди на филма ме болеше челюстта от смях. Горещо го препоръчвам, ако все още има човек, който да не го е гледал естествено. :)