Най-после разбрах причината. Просто съм нежелана повече. Егати колко е гадно да разбереш, че не си искан повече. Поне всичко вече е ясно, не се чудя и умувам, ами ако това, или ами ако онова... Той просто така е решил. Защо? Не знам. Знам само, че не аз съм виновна. Просто той си е такъв, а аз не съм. Аз искам сериозна, отдадена връзка, която няма да се препъне в първия срещнат камък. Не искам връзка, в която да треперя да не би да съм му омръзнала, да измисля как да му разнообразя, за да не ме остави някой ден. Това са детинщини. Искам да знам, че за този човек съм всичко, че не може да си представи живота си без мен... да го видя, че се бори за мен! Да бъде достатъчно мъж. И така, въпреки унижението, сега мога да съм сигурна, че направих всичко, което можах. Можех да се променя, можех да се постарая да оправя нещата и бих го направила, аз вярвам, че всеки човек заслужава втори шанс! Вярвам, че хората могат да се променят! Но аз съм само едната страна. И така, не ми остава нищо друго освен да продължа...
P.S. Неочаквано дори за мен си взех физиката! Алелуя! Явно наистина доста хора са стискали палци, но сега за динамиката ще ми трябват още повече... :(
Няма коментари:
Публикуване на коментар