Едва днес разбирам всъщност колко съм самотна. Тръгвам си, макар за ден-два, а няма на кого да кажа чао (поне не на живо), никой не ме изпраща до автобуса, не че имам нужда понеже нямам кой знае какъв багаж, но все пак... Мъчно ми е.
Лесно свикнах да ме посрещат и изпращат, човек лесно свиква с хубавите неща, нали. И сега - сега просто ще свикна отново. Сама си се очудвам на вярата, че някой ден той ще бъде там. Ще бъде на автогарата (без значение откъде ще знае кога ще пътувам) просто ей така, като по филмите, или ще ме чака пред университета, пред вратата на общежитието, пред вкъщи... Тъпо е - нереално, никой не би си наравил труда, дори и да те обича, камо ли... Защо по дяволите правят такива гадни утопични филми?
P.S. Утре съм на много гаден изпит, стискайте палци!
*заглавие на книга на Анна Гавалда
Ще стискаме :)
ОтговорИзтриванеЕ, не е честно! Сега на мен ми стана тъпо, че не успях да дойда с теб да те изпратя, ама какво да направя, като винаги, щом тръгнеш към София, и се изсипват хиляда природни бедствия? :(
ОтговорИзтриванеХа ха - факт! Кога ще се случи да пътувам без да се изсипе метър сняг или лед или каквото и да било там...
ОтговорИзтриване