Няма да забравя как миналата година си приказвахме с Владо коя група искаме да дойде в България и аз без да се замисля казах - Металика, а той се изсмя и каза само "Успех!".
На концерта бяхме група от 5-има човека, Борьо и Белс бяха с мен, за което се радвах още повече изобщо всичко на 6. Не бях виждала улиците на София по-красиви до сега :) - целите изпълнени с хора в черно, ухилени до уши и пиещи бира. И всичко това пред "любимият" ми ВИАС. Голям кеф.
След велик спор къде по дяволите е вход 1 и какво общо има входът с блокът (все пак за първи път стъпвам на стадион извън Търново не ми се смейте) и след още един такъв скандал с двама хипер-твърдоглави мъже, откъде ще се вижда най-добре, че да седнем там, най-накрая се бяхме настанили на стадион "Васил Левски" сектор А блок 14 (не помня вече защо решихме точно този блок) и предвкусвахме какво шоу ни очаква. И тогава заваля дъжд... За щастие само пръскаше, пък и не особено продължително, но беше забавно как като под команда всички на стадиона извадиха така наречените дъждобрани, които представляваха някаква подигравка с човешкия род приличаша на манта от шумящи кесийки. Голям смях се смяхме, когато "дъждобранът" на една жена отпред буквално се раздра под мишницата, още докато тя се мъчеше да го облече - и се предполага, че това чудо ще я пази от дъжд. Егати подигравката.
Така де след 10 минути вече нямаше и помен от дъжд, даже напече слънце. Точно тогава - някъде към 6:30 започна да свири първата подгряваща група - Sword. Честно казано тези момчета с нищо не можах да ги запомня, освен с еднаквите им песни. Почват с някакво лирично соло на китара в началото и продължават супер стържещо нататък. Следващата - пак така, и пак така... скукааааа. Така де бях на мнение, че трябваше българска група да е подгряваща, ама айде.
Следващите Down бяха малко по-д
обри, всъщност как няма да са по-добри, като вокалът им е бившият вокалист на Pantera. Само дето съм на мнение, че от цялата група само той ставаше. Но пък имаше страшен глас и се стараеше много да ни накара да станем от местата си. Изобщо трябва да ги направят професионална подгряваща група, доста се изпотиха децата. Между другото да се оплача, че от целият стадион уцелихме най-пенсионерското място - всички бяха толкова отегчени и чоплещи семки, чипсове, кроасани - ще кажеш, че са тръгнали на пикник.Също голямо впечатление ми направи това, че като решихме да отидем на лов за хот-дози, че умряхме от глад 3 часа, една камара момчета започнаха да ни подават ръце да се качим на горния ред с Белс, въобще културна работа.
След всичките тези подгряващи групи, ни налегна голяма скука, а след падналия дъжд и бръснещия вятър направо бяхме почнали да съжаляваме, че сме дошли. Въобще най-гадното на един концерт е да изчакаш десетките часове до началото и да преглътнеш блъсканицата с всякакви типажи.
След Down вече се беше стъмнило и оставаха около 45 минути до концерта, но след разказа на един колега за концерта на Whitesnake и как са ги чакали 3 часа в поройния дъжд, се
съмнявахме Metallica да не закъснеят поне с половин час. Точно за това бяхме много изненадани, когато след поредното изригване на публиката в 9:05 прожекторите изведнъж светнаха, и на всички екрани по стадиона се появи лицето на Ларс. Не усетих кога съм изпищяла и съм скочила почти до долния ред (Ларс ми е любимец, защото... защото е барабанист), но ми стана срамно като ме погледнаха всички около мен с насмешка.Следващите около два часа едва ли мога да опиша, защото бях на седмото небе и имах чувството, че сърцето ми ще гръмне. Песните се нижеха една след друга почти без почивка Creeping Death, Fuel, Fade to Black... Дори не помня редът, в който ги свиреха, помня само невероятната атмосфера, която настана на стадиона щом се чуха първите рифове от Fade
to Black - само бледа синя светлина огряваше сцената и хилядите малки светлинки от телефони навсякъде из публиката... и всички пеехме! Всичко, което Джеймс казваше на почивките ни караше да крещим, дори шантавото му шоу с ръце, което той направи, когато видя, че на всички екрани дават само неговата дясна ръка, с татуиран надпис Metallica. На всички песни чувах по-добре гласовете на публиката, отколкото този на Джеймс, особено на Nothing else matters, на която се почувствах все едно сме седнали с група приятели и пием бира и пеем ли пеем прегърнати (с тази разлика, че бяхме адски много хиляди приятели). Въобще пълна идилия! И Sanatorium, и Master of Puppets, а пък One беше страшно шоу с всичките фоерверки, гилзи и разни други изстреляни във въздуха. И така до последната, изпросена на бис Seek and Destroy, която беше специален поздрав към всички, които сме на техен концерт за пръв път. Честно - по време на концерта имах
чувството, че съм умряла и съм отишла в рая!Когато отекна и последната китара, всеки един Джеймс, Кърк, Роб и Ларс казаха по изречение на микрофона, като Робърт дори се опита да каже "Благодаря", макар и не много сполучливо. Но умрях от завист към хората, които успяха да хванат палките на Ларс (защо не бях долу в публикатааа!!!).
И така тръгнахме си без инциденти, аз останала напълно без глас, беше много мирно и тихо, а улиците на столицата бяха изпълнена с тълпи от метъли, разхождащи се навсякъде. Кеееф!
Никога няма да го забравя, наистина! Това са най-добре похарчените ми 60 лева! Пък и те обещаха да дойдат догодина пак, дано си спазят обещанието, защото аз започвам да събирам пари отсега.
Няма коментари:
Публикуване на коментар