Кандидат-студентска кампания

Нищо, че реших да не кандидатствам тази година, все пак кандидат-студентските емоции не можаха да ме подминат. Случи се така, защото Борьо, Бела, Владо, Иван (братът на Борьо) и половината ми колеги кандидатстват или искат да се прехвърлят нещо друго. Та така и аз покрай тях се вълнувам, радвам, ядосвам, сън не ме лови да проверявам оценки и класирания. Само дето незнайно защо имам чувството, че всеки, обвързан с мен по някакъв начин, е прокълнат да не бъде приет в университета, който иска, още по-малко това което иска. Сякаш аз съм едно голямо ходещо проклятие на кандидат-студента. Защото някакси за всички други хора, за които научавам все имат този късмет да се мушнат сред последните класирали се, да изкарат 6:00 на математика, въпреки, че едва са скалъпили две решени задачи и такива подобни. Инетерсно как момиче, учило половин семестър рисуване, изкарва повече от друго, което рисува откак се помни. И повярвайте ми, прави го ужасно добре. Така де, това е ВИАС - едно голямо магическо място (което ми идва да взривя).