Вчера учителката ми по български език и литература ми подари специално една своя книжка с поезия. И със специално посвещение :Р Досега бях чувала нейни стихове, но тази малка зелена книжка с доста странен формат, дори успя да ме разплаче. Опитах се да избера само едно стихотворение, което да сложа тук и се оказа че е толкова трудно, та го избирам вече втори ден. И се спрях на това, защото емоциите точно в момента са ми болезненено познати:
Утре ще дойде след малко,след още две-три цигари,след няколко стиха в тетрадката,които нощта разтварят.Ще се промъкне неясносред клоните на липитеи уж съвсем безучастноще наблюдава звездите.Ще разбухлати небрежнонощните спящи облаци,ще се усмихне нежнона месеца в моя прозореци... ще събуди слънцето -да духне звездните свещии да търкулне деня,който със теб ще ме срещне.
Незабравка Апостолова
Натегачка!!! И вземи да ми оправиш мизерният линк щото "Питайте" е на 5 седмици, а ми трябват линкове !! :)
ОтговорИзтриване