Нямам времеее!
Сякаш някой е подпалил кибритена клечка под краката на времето и то е хукнало, където му видят очите. Не мога дори да засека кой ден е, защото докато се усетя и той вече е свършил. И тази ужасна хронична умора не ме оставя на мира и ми се спииииии... как ми се спи...
Подозирам, че блогът ми е прокълнат, ама сериозно! Всичко, което пиша в него се проваля, тъкмо се похваля че се чувствам добре и ми се стоварват куп глупости на главата, ама аз съм си виновна, защото исках най-после да мога сериозно да кажа, че нямам време... Е наистина нямам!
Кофти ми е, че се провалиха плановете за Нова година, толкова много надежди им възлагах. Пък и наистина щеше да е страхотно, вероятно прекалено страхотно за да е истина. Но може да е за добро, знае ли човек?!
И така, опитвам се да следвам времето неотлъчно и да крада всяка свободна минута за почивка, но не знам докога ще издържа така, а в главата ми непрестанно се върти Crowfish - Away (между другото евала на тия хора, да не повярваш, че са българи)!
Няма коментари:
Публикуване на коментар