Тъпо ми е някак. Днес тъпотиите направо валят от небето една след друга, а дори няма на кого да се оплаче човек. МрЪн. Хората са мега заети, мега работливи, само аз имам време за всички и за техните проблеми. Не помня откога не съм попадала в това настроение на желание за пълна социална изолираност, обаче сега съм вътре с двата крака. Да няма на кого да кажеш, че мразиш новата си тъпа и адски къса прическа, понеже всички са заети да се правят на заети. Да няма на кого да се оплачеш, че си заточен като кучегледач за две седмици, без право на избор, защото това са маловажни работи и сериозните хора не ги засяга, ама изобщен!
Защото всички трябва да говорим как няма работа, как няма пари, колко е гадна поредната икономическа криза, да пуфтим и да се правим на сериозни. Понеже искаме да се покажем, че вече сме големи хора, с голеееми проблеми. И понеже сме големи назоваваме всичко с името "работа" дори толкова тъпи процеси като миене на чинии и разчистване на дивотиите вкъщи само за да си придаваме важност, ама как иначе! Аман от големи хора, с големи проблеми, които нямат време да ме изслушат, когато просто искам да им кажа, че не се чувствам добре. А вчера ги имах за едни от най-важните хора в живота си... Ай сиктир от тука!
Няма коментари:
Публикуване на коментар