Ехааа, какви чудеса можели да вършат пържените картофи в комплект с няколко чашки Каменица! Отдавна не се бях чувствала толкова добре на софийска територия.
Добре, че е единствената ми свястна колежка, необзета от постоянната мания да учи, иначе щях да изтрещя досега поне 10 пъти.
Та точно с нея снощи си скалъпихме едно пиршество с гореспоменатите вкусотийки, и вафли и сладолед, въобще тържество за душата и корема!
Сега го раздавам малко творчески, мацам си едни ужасии, с надеждата най-после да се получи нещо добро, ама така като гледам...
Така де, лятото като че ли се живее тук, само да не бяха тия неспиращи контролни и проклетите пухчета, падащи от тополите и завлазявайки целия град. Не, сериозно, не се шегувам, от тях изглежда все едно непрестанно вали сняг, и то доста нахален сняг който ти влиза в стаята, очите, ушите, носът...
Няма коментари:
Публикуване на коментар