Наистина колко бързо измина една година. Една толкова разнообразна, динамична, година на промените. Ето ме тук - в София, където за зло или за добро исках да уча, ето го Борьо - момчето, с което толкова дълго исках да бъда, ето ме мен - самостоятелна, работеща за бъдещето си. Всичко, което исках да ми се случи преди 12 месеца!
На 16-ти, ДАТАТА, лежах вечерта и си мислех колко са се променили нещата. Денят ми далеч не беше като миналата година. Нямаше го топлото лятно време, разходките из всичките паркове в града, кафенето в което ходихме, където лятото е толкова хубаво, сладоледа и най-вече нямаше го Борьо. За капак правих контролно по механика, всъщност нищо не направих на контролното по механика, карах упражнение от 9 сутринта до 4 следобяд, вечерях съвсем сама... с две думи пълна депресия. А имах такива страхотни планове за тази вечер. Радвам се, че поне успяхме да се събудим заедно, макар и да стана толкова бързо и за толкова малко.
Всеки Божи ден се чудя, дали постъпих правилно с избора си да дойда тук, дали наистина исках това, дали пък в Търново нямаше да ми е по-добре. И ли пък в Любен Каравелов. Дали ако бях избрала един от другите варианти, връзката ни щеше да върви по-добре, да се виждаме по-често, или пък да свърши още тогава...
За всеки случай аз се радвам, че не се оказах права и връзката ни се оказа доста по-сериозна, отколкото мислех, че може да бъде, преди да се съберем. И на не последно място, благодаря ти Владо, макар и доста рогат, понякога успяваш да правиш чудеса! :Р
Няма коментари:
Публикуване на коментар