Сега започнах да чета една книга, препоръчана ми от сестра ми с гръмкото заглавие "Любовта трае три години" на Фредерик Бегбеде, която честно казано не казва нищо ново, а повтаря доста стари клишета и всеизвестни факти относно семейния живот и връзките изобщо. Работата е там, че човек знае тези неща, но тайничко се надява те да подминат неговата връзка и нещата между него и половинката му да протекат по друг начин. И аз така смятах, но напоследък все повече се убеждавам, че спасение няма. Колкото и усилия да хвърлиш в една връзка, колкото и да се стараеш да си интересен, забавен, оригинален, нежен, грижовен и изобщо колкото повече се стараеш да бъдеш перфектен за своята половинка, толкова тя се отегчава по-бързо от теб. И най-вероятно накрая всичко свършва ужасно безславно. Не искам така! Не искам всичко, за което съм се борила близо година и отгоре да се сгромоляса така бързо! Не искам да е истина, това, че рано или късно романтиката ще изчезне, само защото съм му позволила да ме опознае. Не може човек цял живот да се прави на тайнствен и недостъпен само за да поддържа интереса на другия! Не може!!! Не може да е истина, че всичко свършва! Не и между нас!
Защото аз не съм приключила, има толкова много неща, които искам да науча за теб, да опитам да правя с теб, толкова много въпроси, които да ти задам, толкова много сутрини, в които да се събудя до теб, толкова много... любов. Не е свършило, не може... не искам...
Няма коментари:
Публикуване на коментар