Малко лично

Онзи ден ходих да си харесвам кецове с една приятелка. Беше супер забавно, обиколихме всички готини магазини за кецове. Беше супер да се отделя за момент от тъпите си колеги, униформени с палто и шалче, за които да седнеш на тротоара и да пиеш бира означава, че си наркоман. А да си наркоман е най-гадното нещо на света, почти наравно гадно с това да си различен.
Но когато отидохме в Contrabаnda влязоха едни момченца със скейтове. Бяха на не повече от 15 години. Бяха облечени като мен - кецове, изтъркани дънки... Тогава се почувствах толкова стара, толкова далеч то това, което бях. И не ми хареса.
Отдавна знам, че този университет не е за мен. Тази суха математика не е за мен. Изобщо не си представях, че някой ден ще стигна до тук - да не избирам аз накъде да тръгна..
Напоследък живея изцяло на спомени. На спомените от гимназията. Директора на строителния си нямаше идея колко беше прав, че там ще изкараме най-хубавите и безгрижните си години.
И ето наближава още един рожден ден, в който не знам къде искам да бъда, нито какво точно празнувам. Уморих се да гоня хората, с които искам да бъда. Уморих се от чалга-кифленското си ежедневие...
Исках само едно нещо - да бъда с човек, с когото се наслаждаваме на всяка минута заедно. За когото това да нося кецове и да се обличам като 15 годишна е нещо хубаво. Човек, когото като погледна не мога да се сдържа да не се усмихна. Само това исках за рождения си ден. Исках да го прекарам със съвсем същите хора, с които случайно се събрах на 31-ви. И ако всички тези неща за "Тайната" са истина... ето казвам го на глас: ако има Господ нека прекарам добре поне един от 23-те си рождени дни. Просто искам да бъда със съвсем същите хора, с които бях на една маса в City Pub на Нова година!