Огорчена съм!

Значи ако трябва да си призная съм много огорчена (важното е ударението да е на о). Ама много! И веднага ще си кажа защо.
Живея понастоящем (от 3 години) с едно същество от женски пол, което от как я помня (от 3 години) не е спряло да хленчи, че не може да си намери свестен мъж. Първо ходеше дълго време с някакъв пич, когото заряза, пък после взе да се оплаква че е сама. И така вече близо две години. То не беше ред сополи, ред сълзи (Ред ход чили пепърс) и тем подобни. Хващам се аз да обяснявам на това създание, че мъжете не са всичко в живота на една жена, че си е гот да си сам - особено като си на 22, мъже навсякъде (в Студентски град живеем все пак) с две думи - хората умират за нейния живот, тя седнала да реве. Но уви, стана по-лошо, не стига, че не спря да реве, ми взе да ми отправя лични нападки - т.е. на мен ми е лесно да говоря така, защото имам връзка. Отказах се. Викам си "Яяяя какво ще си троша главата с някакви ревли, то се е видяло, че на глава няма да изляза с нея." и оттогава си живея мирно и кротко, кимам, гледам състрадателно, съчувствам и всякакви такива дивотии и същевременно си мисля колко ли жалко е едно същество, което не може да приеме себе си за личност, освен ако няма залепено друго същество за задника си. Срам и позор за еманципирания женски народ! Огорчена съм (ударението пак на о-то)!
На всичкото отгоре вчера ставам свидетел на разговор между двете комшийки и един техен колега, който в общи линии беше молба въпросния младеж да "ощастливи" тяхната съквартирантка, защото от една седмица не спирала да реве, че не може да си намери мъж. Хвала на такъви съквартирантки!
Толкова съм възмутена (ударението на у), че просто нямам сили да коментирам този резил на женското съсловие. Искам само да кажа 6 думи : " Жени, абе я се стегнете малко!"

П.С. За всички жени, които нямат нищо общо с гореспоменатите, поздрав с: