Захладня. Време само за да се сгушиш до лаптопа и да гледаш "Как се запознах с майка ви" с чаша горещ шоколад в ръка. Време, в което с падането на мъглите, пада и настроението. Време, в което започва даскало. Време за депресии.Опитвам се максимално дълго да запазя в себе си духа на лятото, да не позволявам ВИАС да ме погълне изцяло, да не се повтаря всичко от миналата година. Но явно само аз. Сутрин имам един малък ритуал - ставам възможно най-рано, хапвам нещо набързо, правя си кафе и прочитам новините в Интернет, слушайки музика. Става въпрос за 6 часа сутринта. Така се зареждам с енергия за през деня и нямам чувството, че съм изритана от леглото навън на студа. Така правя аз за да не съм вкисната, заради ранното ставане и да не лазя по нервите на колегите си с нацупената си физиономия.
А какво получавам насреща? Изнервени, полузаспали физиономии, които ми съскат изпросени отговори. Цупеници, "Кво искаш", "Остави ме, спи ми се"...
Майната ви! Не ме е грижа! Всеки човек има право на поне една усмивка и добра дума на ден. Дори в университет, в който никой няма чувство за хумор или поне е забравил как да го използва. Понякога се чувствам като тийнейджър в старчески дом.
Защо сами си втежняваме живота. Колко много ще се променят нещата само ако почнем да се усмихваме повече един на друг!
Няма коментари:
Публикуване на коментар