Писна ми. Вчера си оставих във ВИАС каската, с която бродих из цяла София, а днес мия плочки и стържа фугин с нокти. Тази треска по строежи явно няма край.За неразбралите две седмици бях на практика по строителни конструкции, чиято идея се състоеше в това, да обикаляме по най-интересните строителни обекти, но на практика беше състезание по ориентиране из задънени квартали в София. Естествено най-много намазаха наперените ми колеги, които имаха коли и книжки и съумяха да се изфукат пред всички и дори да ни подразнят, че няма да ни качат. Хвала на такива индивиди! Но за това пък каските, както се вижда на снимката, станаха доста моден аксесоар, който без малко да промотирам в Sprider в Борово, но не се намери идиот, който да ми се води на акъла.
И след дълго чакане и бленуване, аз се завръщам в родното Търново и какво да заваря, нашите съборила апартамента и го изграждат на ново. Буквално. Добре, че майка ми беше поочистила, но като цяло си е мазгоч и ни чака поне седмица човъркане на боклуци и пране на всевъзможни потънали в строителен прах работи.
А навън е лято! Птичките пеят, строителите режат на банцинг в 9 сутринта в неделя... Въобще приказка! Човек не може да си избяга от призванието и това си е!
Няма коментари:
Публикуване на коментар