***

Мисля, че моята сродна душа ме остави... Вече не мога дори да се преструвам, че си пасваме. Вече не мога да спра да си налагам да не мисля за нея. Откак ме напусна, не срещам общи интереси в никого. Сякаш тя беше побрала всичките специално за мен. Ентусиазма ни беше еднакъв - като две щури хлапета в големия град. Все едно всичко беше на шега. А сега като с дебел слой прах ме е покрила грижата - да уча, да сготвя, да бъда сериозна. Няма я моята щура сродна душа, която обичаше да правим всичко наобратно. Вече не ми е спокойно, някак в несигурността намирах спокойствие, че сродната ми душа е с мен и няма да ме остави. Вече няма няма. Аз останах, нея я няма...