Тази година пак ще се размина без море... за пореден път. А никак не е честно, като се има в предвид, че изкарах цели 9 изпита, най-неочаквано взеха, че ме приеха, а и на всичкото отгоре за пръв път имам с кого да отида ( имам и още как :Р). Обаче не, не и не! И никак не е справедливо. Даже повечето ми приятели, които дори не държаха и половината количество изпити, отидоха, накъпаха си се... Завиждам, а това не е хубаво, не трябва да се завижда! И все пак, мамка му, и тази година няма да се ходи на море.

Иска ми се пак да се съберем с групата от училище, струва ми се, че точно от това имам нужда в момента, но ми се струва безкрайно неизпълнимо. Като за начало плана беше да отидем заедно на море, но момичетата прецакаха нещата като отидоха сами, докато някои от нас имаха още изпити, после се оказа, че никой не иска да дойде като "третия излишен" с нас с хлапето, а съвсем накрая, че съм изхарчила всичко, което можеше да се изхарчи от джобовете на нашите... и всичко пропадна напълно.
И все пак... иска ми се да се съберем. Макар че след последното организиране на такава дивотия (на Нова година) ми се взе здравето, а и въобще не се получи така както се очакваше, заради манията на една приятелка да мъкне със себе си възможно най-досадните хора... ииии заради други незнайно как появили се бацили. Пък и обикновено този, който организира нещата изяжда и цялостното голямо мрънкане на всички (нали така, Владо), защото винаги ще се намери някой недоволен. А в повечето случай, повечето са недоволни за нещо... ииии изобщо как въобще ми се събира с тези хора? :D
Май от цялата работа просто имам болезнена нужда да видя хлапето, по възможност това да стане на море... и да е за по дълго, например за 10 дена... ииии абе олях се с две думи :Р Защо хората получават толкова много, а сами не знаят, колко много е то всъщност?!
Няма коментари:
Публикуване на коментар