Напоследък занемарих писането в блога, поради една невероятно хубава за мен причина, а именно, че най-накрая се изяснихме с хлапето и сега... сега всичко е страхотно! Е, почти всичко. Само съжалявам леко, че изгубихме толкова време...
Леко нещата с бала куцат жестоко, това, че се скъса да вали, след като не беше валяло така сериозно близо година, времето в Пампорово е ужасно студено и ред такива забавности. Но... ще гледам оптимистично на нещата - ДАНО СИ ИЗКАРАМЕ СТРАХОТНО, пък да става каквото ще!
Тук ще направя малко ретроспекция - серенадата в класната мина не така както я очаквах, ние с хлапето ли се бяхме отцепили прекалено, другите ли не ни обръщаха внимание, не зная, но се почувствах леко излишна в цялата работа. Същото се повтори и на изпращането. Дано не се случи същото и на бала...
Иначе тия няколко последни дена изкарах наистина невъобразимо, все още имам чувстото, че сънувам (тук започвам вече леко да се хваля :)). Не искам да правя гръмки изказвания, защото съм суеверна, но... невероятно е! Колко хубаво можело да бъде да си влюбен!
Имам да благодаря на едни хора, че ми помогнаха в момент, в който уж аз трябваше да помагам. Едва ли бих мога да им се издължа някога, но да знаят, че винаги ще са ми адски скъпи. Защото те са ми истинските приятели, съжалявам, че не съм го знаела по-рано.
Понеже стана доста лиричен този пост, искам да си пожелая крайно егоизтично една страхотно време утре на бала, едно незабравимо прекарване и... абе да сме си ние просто и нищо повече!
Няма коментари:
Публикуване на коментар