23 октомври 2010 г.

А дърветата правят и невъзможното


Един ден реших да си взема фотоапарата за да снимам на път за ВИАС, тъй като сега е идеално време за снимки - листата са шарени, светлината е хубава... а и улиците, през които минавам всяка сутрин за даскало са много приятни и тихи. И едва тогава видях това дърво. Честно казано идея нямам как е минало оттам, но ми изглежда адски болезнено. Сякаш напук е минало през оградата, само защото някой му е казал, че е невъзможно. И изведнъж ми стана супер симпатично - малко борбено дърво, което прави всичко за да докаже че не се примирява лесно, за разлика от хората.

13 октомври 2010 г.

Молитва!

Господи, ако четеш това, искам да се извиня, че досега никога не съм ходила на църква, никога не съм постила преди Великден или Коледа, дори трудно казвам "Христос Возкресе" на Великден. Някак не съм по тези работи, макар че името ми произлиза точно от Христос (голяма ирония наистина). Съжалявам, че не съм била ревностен християнин през всичките 22 години от живота ми, но дойде моментът в който ще се обърна към теб за нещо много сериозно. И много се надявам да чуеш молитвите ми!

Моля те, Господи, не позволявай на тъпите чалгари да развалят всичко свято за мен, моля те! Не позволявай на хора, които си кълчат грозно телата на цигански зурли да стъпят на святата земя на стадион Академик на 25.10.2010! Моля те, Господи, не ги оставяй напълно да завладеят земите между Черно море, Дунав, Странджа Сакар и... другата там граница! Стига са се подигравали с всичко, до което се докопат - не им стига музиката, външният вид на подрастващото поколение, а сега искат да сложат ръка и върху светила като рок концертите!!!Моля те! Нека концертът на Скорпиънс, не - ПОСЛЕДНИЯ КОНЦЕРТ НА СКОРПИЪНС на българска земя остане неопетнен от чалгарско присъствие! Моля ти се от все метълско сърце!