12 май 2012 г.

Мечтая за слънчева поляна, усмихнати хора и една китара...

Откакто написах предишният ми пост, не мога да спра да мисля за въпроси като бездомните кучета, опазването на природата и позицията на обикновения българин по въпроса. Вече по няколко пъти на ден се натъквам на глупавите коментари на озлобени съграждани по повод инициативата "Да изчистим България за един ден" и на други екологично ориентирани събития. Например онзи ден ужасно ме втрещи изказването на бившата водеща на "Искрено и лично" Миглена Ангелова, която е написала във Фейсбук следното: "Ненавиждам популистките соц. мероприятия от типа на "Да изчистим България"! Моля, не ме присъединявайте към подобни групи, събития и т.н. Нямам никакво намерение да жертвам времето и усилията си, защото някой мърля, а друг не може да организира и почистването дори! Отказвам да толерирам мързела и некомпетентността! Протестирам срещу тях, но няма да тръгна да компенсирам щетите от действията и бездействието им! Нито пък да имитирам "гражданска" съвест!". Дори не се сещам за думи, с които да коментирам тази съвършена тъпота, излязла от устата на жена, имаща себе си за зряла и интелигентна. Моето скромно мнение по въпроса е, че аз пък ненавиждам хора като нея, които знаят само да търсят вината в другите и най-вече в правителството, да се оплакват от положението, в което са, но да не желаят дори да си мръднат пръста, за да го променят, да не би да се окажат "прецакани" да свършат нещо, без да имат лична изгода (най-вече финансова) от него. Мисля, че България има нужда от изчистване точно на хора като тях, за да стане именно държавата, която всички искаме да бъде.Така де, защо не вземат да емигрират и да ни освободят от присъствието си?И колкото повече такива хора срещам, толкова повече се замислям има ли изобщо други?
People`s park by danielledarling
Съществуват ли хората, обединени под различни каузи и инициативи, които гледаме само по американските филми. Усмихнати хора, които почти всеки уикенд събират дрехи и вещи за благотворителност, а след това чистят парка, все така усмихнати и окрилени от идеята, че създават един по-добър свят, без да правят тънките сметки в главата си, колко точно са се "прецакали" прекарвайки свободното си време чистейки, вместо да се разлагат в някое меко диванче на кафето в центъра. Къде са тези хора? Истински ли са?
Точно с такива хора искам да се обградя - свободомислещи, позитивни, интелигентни, грижовни, а не с пасмината разгонени, кючеко-кълчещи се, наклепани, тъпоумни студенти, каквато са масата хора в Студентски град (а и не само). Но къде са те? Има ли ги изобщо в България? Ако все още ги има спешно трябва да ги намеря, защото усещам как все повече се пречупвам след всеки неразбиращ поглед, който получавам от поклонниците на Азис, след всяко едно "това няма как да стане" и след всеки един ритник по улично куче. Все повече губя надежда вечер, когато целият квартал се оглася от тъпоумната "Нирвана кючек", през моите слушалки звучи "Stairway to heaven", а аз се чувствам като безпомощен старец тръгнал да гони вятърни мелници...