19 юли 2010 г.

Среднощно

Имам най-ужасното свойство винаги да помня само добрите моменти. И заради това сега щях да направя огромна грешка. Защо спомените карат нещата да изглеждат толкова нереално хубави? По принцип си е хубава черта, но сега не ми помага особено. Това някой ден ще ми изяде главата, знам си го...

18 юли 2010 г.

Нека строителството започне... сега!

Писна ми. Вчера си оставих във ВИАС каската, с която бродих из цяла София, а днес мия плочки и стържа фугин с нокти. Тази треска по строежи явно няма край.
За неразбралите две седмици бях на практика по строителни конструкции, чиято идея се състоеше в това, да обикаляме по най-интересните строителни обекти, но на практика беше състезание по ориентиране из задънени квартали в София. Естествено най-много намазаха наперените ми колеги, които имаха коли и книжки и съумяха да се изфукат пред всички и дори да ни подразнят, че няма да ни качат. Хвала на такива индивиди! Но за това пък каските, както се вижда на снимката, станаха доста моден аксесоар, който без малко да промотирам в Sprider в Борово, но не се намери идиот, който да ми се води на акъла.
И след дълго чакане и бленуване, аз се завръщам в родното Търново и какво да заваря, нашите съборила апартамента и го изграждат на ново. Буквално. Добре, че майка ми беше поочистила, но като цяло си е мазгоч и ни чака поне седмица човъркане на боклуци и пране на всевъзможни потънали в строителен прах работи.
А навън е лято! Птичките пеят, строителите режат на банцинг в 9 сутринта в неделя... Въобще приказка! Човек не може да си избяга от призванието и това си е!

10 юли 2010 г.

Светло бъдеще

Съжалявам, не можах да се сдържа да не напиша това и искрено се извинявам за сарказма си на хората, които го прочетат и се обидят от това... НО ПРОСТО НЕ МОГА!

Преди малко загубих около половин час от живота си, гледайки във ФБ снимки на мои бивши съученици и оттогава не мога да спра да се чудя "Какво по дяволите става с този народ???"

Първия индивид, на който се натъкнах случайно, беше една така да я наречем "натурална метълка" - тоест с черни дрехи, бира, простотии и т.н. Доколкото си я спомням беше добро дете, мило момиче, скромна, а сега я гледам да раздава средни пръсти и да се снима оригвайки се след гигантска глътка бира. (?!) Вярно и аз по едно време уж бях метъл, тоест опитвах се да подражавам на метълите, обличайки се грозно и правейки се на по-голям идиот отколкото съм, но това доста бързо ми мина, когато стигнах до всеизвестната истина, че не това което носиш, а това което слушаш те прави истински фен на музиката. Но явно тя още не го е разбрала. Не, признавам си, наистина останах вцепенена и от днес нататък ще съм много щастлива, че рано се отделих от това стадо. Амин.

А за другата си знаех, че е такава..., но все пак не мога да разбера защо разни хора, чието единствено достойнство е че са си родили дете, просто защото не е имало какво друго да правят, или са се сгодили за някой си там врат, мутра или ала бала, се опитват да ми насяват чувство за малоценност, че едва ли не изживяват "най-страхотните години от живота си" развявайки си голите задници по едни и същи, омръзнали ми до болка без дори да съм стъпвала там, дискотеки, докато аз, разбираш ли, седя и зубря в този университет. От кога стана срамно да учиш висше и да се опитваш да станеш нещо повече от домакиня с надут корем, или заспала по пейките пияница? Защо всички са се превърнали в евтини курви, обиколили сромната популация хетеро-мъже в родните си градове и села по няколко пъти и на всичкото отгоре се опитват да ме убедят, че техния начин на живот е пълноценен?!
До там ли стигнаха нещата, че да трябва да избираш:
1.) да си метъл (хип-хоп издънка или просто наркоман) и да се наливаш по цял ден с бира и производни по парковете в компанията на разни съмнителни и доста брадясали, вероятно и намирисващи типове и да се чувстваш пълноценен, защото си "различен" (?!)
2.) да си мацка (кофа, кифла, курабия, с две думи курветина) и да се подвизаваш денонощно във вече мега амортизираната, някогашната "мега яка" дискотека в някой забутан (или не чак толкова забутан) град, с извинението че си барманка (сервитьорка, танцьорка) и да се чувстваш пълноценна, защото си, разбираш ли, супер яката мацка! Нищо че сигурно и там ще си изгниеш...
Какво по дяволите стана с този град?! Къде изчезнаха всички свестни хора? Защо избягаха в Пловдив, Холандия, Варна, и всички които дойдоха тук в София да учат. Какво ще стане с Търново, просто ме е страх да си помисля...

9 юли 2010 г.

Една песен, която ме кара да настръхвам



Чудя се, защо повече не правят такива песни. Защо единствените останали добри групи са на по 150 години и всеки път като им отивам на концерт (тук малко грубо ще прозвучи, но си е факт) се надявам да стигнат живи и здрави, но за жалост не винаги е така. Ето за това ще измъча баща ми да дойде с мен на Скорпиънс, че знае ли човек...