Дъжд през автобуса

За пръв път от доста време се почувствах добре, поне за малко, а най-странното е, че това беше на път за болницата, където отивах на посещение. Не знах колко е хубаво човек да подтичва под дъжда под звуците на Sugar Skin на Guano Apes. Обичам тази част от София - безкрайно тихо и приятно и зеленооо. Харесва ми. Отдавна не бях оставала сама без да мисля за глупости. По принцип избягвам да съм сама, защото не ми е приятно - обичам да съм в компанията на някого, да мога да говоря с него... но за пръв път ми беше хубаво да съм сама.
Особено в автобуса, който е пълен с хора, всеки зает да говори с някого за най-различни глупости, по телефона, да се прави че чете книга или просто да слуша музика и да гледа през прозореца.
Харесва ми тази част от града... но не ми харесва повода, макар и да си прекарвам наистина добре в болницата. Но тя просто е болница...

Кой казвате беше силния пол?

Вчера на връщане от любимия ВИАС видях един плакат на Каменица и тяхната прочута кампания "Да спасим мъжа". Между другото един колега ми каза, че според него само жени пият Каменица, но... както и да е.
Плакатът представляваше редица от неща под надслов "Аз ще..." под формата на бутилка бира. Лошото беше, че като се зачетох в нещата, много от тях отговаряха с пълна сила и за мен. Неща от сорта на: "Аз ще поправям всичко сам" - та аз слагах изолация форгатсейк!, "Ще скоча с дрехите в басейна" - е не точно но вчера си отмъстих брутално на колегите, които ме поляха с бира, като ги окъпах публично с минерална вода и веднага бях обявена за "Ама тая наистина не е наред с главата", "Ще вечерям чупс", "Ще крещя в кръчмата", "Ще гледам мача", "Ще си разхвърлям дрехите"??? Къде подяволите видяха нещо мъжко в това?! Какво му е мъжественото? Това ли е най-важното - да разказваш мръсни вицове, да плюеш и да псуваш, докато гледаш мач? Това и аз го мога, ако беше кой знае какво геройство, досега всички да сме обявени за новите революционери. Браво, мислете си, че сте големите мъжкари с бира в ръка, а когато стане въпрос за това да свалите едно момиче ви се разтреперват краката като на девица. Нали сте големите мъже, а колко пъти ми се е налагало аз сама да си прося свалките защото на вас не ви стиска? Все ви е страх дали ще е както трябва, дали няма да се изложите, дали няма да ви помислят за женчовци, геьове, импотентни... Страх, страх, страх! Това е силният пол? Че аз тогава съм доста сносен мъж, по вашите критерии, даже тялото ми е доста по-мъжествено от полованата хора, които познавам.
Вярвайте си в тия глупости, ако това ви помага - истината е, че истинския мъж е мъртъв отдавна. Ако това не са празни приказки и всъщност никога не го е имало!

I was wondering...

Някой ще ми припомни ли защо трябва да уча, а не да си гледам кефа?!

Като се замисля за Италия...

В отговор на Carrer, трябва да кажа, че не съм сигурна дали Италия ми е любимата държава. Може да се поспори между нея и Куба например. Или който и да е друг карибски остров... Но все пак Италия си е Италия! Сещам се за страхотни сгради, за неприлично бялата Миланската катедрала, за сирене, море, вино, романтика, невероятно готиния език, от който направо ми се подкосяват краката... И невероятно готините мъже естествено кой от кой по-кавалери.
Иначе и да видя Куба ми е голям мерак с нейните шантаво оцветени къщи, безграничен мързел на жителите, които по цял ден свирят на нещо си и танцуват (ако се съди по филма Dirty Dancing - Havana nights) и невероятно горещите нощи на някой плаж с някой невероятно горещ тип... И страхотните супер интимни танци, които не смущават никого... Единственото гадно нещо на Куба, е че там мъжете са негри, а пък аз си падам малко расист... Ама няма пълно щастие :)

Голямото разбиване!

Нарочно чак сега пиша този пост, за да може да ми се утаят нещата и да пиша по-смислени изречения от :"Аааааааа, много яко беше" и "Беше ебаси разбиването" и тем подобни идиотски изказвания.
Наистина беше як концерт! Първият ми концерт в зала, първото ми истинско метълско меле, първият ми ритник в главата :).
Голямата излагация беше, че не знаех нищо за този концерт - нито подгряваща група, нито афтърпартито къде ще е... и много изгубих от това, но за това пък беше страхотно.
Подгряващи бяха Fyeld, които буквално ни издухаха главите и стояхме малко като гръмнати, защото никой не очакваше толкова тежка група на концерта на Guano. Вярно, че повечето хора бяха там просто от носталгични чувства към старите времена, когато са слушали по-лека музика, но наистина избора ни изненада. Ама много се посмяхме поне. Странното на Fyeld е, че почти всеки, с изключение на барабаниста, се изявява като вокалист на групата. Големи откачалки!
Лошо стана, когато започна същинския концерт и стотици откачени и раздивели се метъли се хвърлиха напред върху нас и за малко да ни смачкат. Именно тогава дойде и ритникът в главата, на който аз много се смях, докато Данчо отчаяно ме оглеждаше за кръв с най-притеснената физиономия, виждана някога.
Между другото Данчо ми спаси живота няколкократно, благодарение на вродения си братски инстинкт, за което съм му ужасно задължена!
Ама беше весело! Особено, когато Сандра каза, че има прекалено много облечени мъже в залата и призова всички да си хвърлят тениските на сцената. Е тогава наистина беше много весело :)))). Нищо че всички бяхме потни и мокрии, и не беше най-хигиеничното нещо на света, но... Беше весело!!!
Най-гадното беше, че сме изтървали афтърпартито в Строежа, където са били после Guano и всички са пяли и са се снимали с тях, но... карай и без това сигурно нямаше да можем да се наврем вътре.
И така де, голям концерт наистина, малко кратък беше, ама другият път повече. Сега се целим на Foreigner - хем са по-евтини, хем по-малко ще ни бият! :Р