Колко гадно може да бъде гадното?!

Е адски ми е гадно!
Тая седмица направо сцепи рекорда по коцуз, а още е до средата си, направо ми се плаче. Успях за това кратко време да разочаровам, всички хора, които ме смятаха за умна и да ги убедя в точно обратното. Включително и себе си. Много мразя завеяността си, но не мога да я превъзмогна, просто ми е като втора природа. С две думи издъних се навсякъде, където можеше да се издъня. Евала!
Най-после разбрах колко много ме използват другите хора и което е по-лошо, че не ги спирам да го правят. Но поне да го правеха малко по-прикрито и със стил, а те дори това не се стараят. Какво ли им пука. Преди няколко дни с един приятел си направихме един експеримент колко предсказуем може да бъде човек (и колко нагъл). Е повярвайте ми, МНОГО! Чак ми остана лош вкус в устата...и като си помисля как съм се лъгала за този човек. Резил! Честно казано обаче, малко взе да ми писва, ама "съвсем малко".
Много ми стана приятно и като разбрах родителите ми колко много вярват в мен. Хубаво да не вярват, че ще ме приемат там където искам, защото балът наистина е висок и приемът труден, но след 3-месечен курс по рисуване да питат дали изобщо ще стане нещо от мен?! Нямам думи просто...
Щеше ми се да пиша още, но трябва да сядам да чертая, че и това съм объркала (как иначе), добре, че по някакъв начин успявам да убедя хората, в това, че съм мъдра и те някак по инерция вече го приемат. Абе изобщо... резил!

Не аз, а любовта ми е с 3 диоптъра

Общо взето нищо не се е променило, просто аз се залъгвам, че е така. Вчера му казах само две думи и пак се улавям, че мисля за него...
А любовта е толкова сляпа, по-късогледа и от мен. Възможно ли е да знам, че не е за мен, да виждам, че не заслужава този култ, в който аз съм го издигнала и въпреки всичко да продължавам да го правя?! Както и да е, смятам, че е много тъпо и изобщо не си заслужава усилията. Все пак няма да се дам да ме използват я...
И същевременно съм сляпа за другите, само той ми е в главата и за какво? Та той няма дори две мозъчни клетки, поне компания да си правят, не се държи и особено внимателно с мен. Всъщност аз някакъв вид мазохизъм ли развивам???
Отчаях се, като се замислих с колко момчета съм заобиколена (на даскало, курсовете) и все съм сама. Явно съм отчайващо непоносим случай, щом съм я докарала до там...
И пак се разболях, за 3 път тази зима, представям си ако беше по-студена какво чудо щеше да бъде. Но нямаше как иначе да стане като не искаха да ни пуснат грипна ваканция - сега те да ми бухат гадната кашлица!
Мъчно ми е. Мъчно ми е за лятото, за изминалите 5 години, за отношенията ни преди два месеца. Ужас, колко беше хубаво само преди два месеца :( . Имам чувството, че оттогава са изминали години. Защо все се получава така, че накрая някой ме мрази?! Не разбирам...

След усилено мислене...

Ръкавицата ми бе хвърлена :)
Сериозно се замислих дали има смисъл да пиша какво не знаят хората, които четат блогът ми за мен, защото не съм сигурна дали изобщо знаят нещо. Но се реших да пиша, спешъл благодарности на Green_Blood ;P

• От 12-годишна съм влюбена в един пилот от Формула 1 - Джанкарло Фисикела и така и още не ми е минало. Той ми е олицетворението за мъж от ранните детски години :) Пък и е толкова лесно да си влюбен в някого, когато няма как да те разочарова, просто защото никога не си го познавал.

• Обичам да стоя на тъмно - не знам защо, но се чувствам по-сигурна. Някой път сестра ми страшно се учудва като влиза в стаята и е адски тъмно, а аз си седя на РС-то и слушам музика. Не знам защо е така, но ми действа много успокояващо, особено ако денят ми е бил ужасно натоварен, както са всички напоследък.

• Детската ми мечта е да стана най-добрата жена-барабанист в света :Р Много скромно, нали? Евентуално може и най-добрия барабанист на света. Много съм запалена на тема барабани, но за жалост така и не мога да свиря, но всичко свързано с тях, направо ме побърква от радост.

• Иска ми се да участвам в някакво шоу от рода на "Star Academy" или "Music Idol" просто за да си докажа, че поне в пеенето ме бива, но така и не ми стиска... Пък и никога няма кастинги в моя град (не е ли достатъчно голямо Велико Търново, че трябва да има само в Русе?!) но си обещавам, ако ме приемат и догодина, ако снимат такова шоу тогава, ще се пробвам ;)

• Много обичам да ходя пеш - много ми харесва, особено, когато отивам на уроци, защото имам време да помисля, да послушам музика на плеъра и изобщо да си мисля за неща, за които така и не ми остава време. Особено много си обичам улицата от училище до вкъщи, защото така или иначе си я вървя всеки ден и имам чувството, ме едва ли не всяка плочка от тротоара е попила мислите ми от 5 години насам. Много е приятно :)
  

За това се сещам в момента, някой може и да ги знае тези неща, но просто нищо друго не ми идва на ум. Аз искам да измъча nins и CarreraGT да кажат своите пет неща ;)

Спомени, спооомени...

I'm looking at you through the glass...
Don't know how much time has passed
Oh god it feels like forever
But no one ever tells you that forever
Feels like home sitting all alone inside your head

How do you feel? That is the question
But I forget.. you don't expect an easy answer
When something like a soul becomes
Initialized and folded up like paper dolls and little notes
You cant expect a bit of hope
And while your outside looking in
Describing what you see
Remember what your staring at is me

Cause I'm looking at you through the glass...
Don't know how much time has passed
All I know is that it feels like forever
When no one ever tells you that forever
Feels like home, sitting all alone inside your head

How much is real? So much to question
An epidemic of the mannequins
Contaminating everything
When thought came from the heart
It never did right from the start
Just listen to the noises
(No more sad voices)
Before you tell yourself
Its just a different scene
Remember its just different from what you've seen

I'm looking at you through the glass...
Don't know how much time has passed
And all I know is that it feels like forever
When no one ever tells you that forever
Feels like home, sitting all alone inside your head

And it's the starrrssss
The sttarrrsss
That shine for you
And it's the starrrssss
The sttarrrsss
That lie to you.. yeah-ah

I'm looking at you through the glass...
Don't know how much time has passed
Oh god it feels like forever
But no one ever tells you that forever
Feels like home, sitting all alone inside your head

Cause I'm looking at you through the glass...
Don't know how much time has passed
All I know is that it feels like forever
But no one ever tells you that forever
feels like home, sitting all alone inside your heaaaaddd

And it's the starrrssss
The sttarrrsss
That shine for you.. yeah-ah
And it's the starrrssss
The sttarrrsss
That lie to you.. yeah-ah

And it's the starrrssss
The sttarrrsss
That shine for you.. yeah-ah
And it's the starrrssss
The sttarrrsss
That lie to you.. yeah-ah yeah

Ohhhoh when the starrs
Ohhh oh when the starrrrs that liieee

Stone Sour - Through Glass

След ваканцията

Много бързо се изниза ваканцията... ужасно неусетно и пак се почва битката за оцеляване. Чувствам се ужасно променена, но някак не мога да го демонстрирам в даскало, сякаш всичко (всички) там смазват истинското в мен и там съм някак друга. И аз не знам защо. Но се чувствам сякаш току-що съм прогледнала за околния свят.
Необяснимо за мен тия хора едновременно ми липсват и не мога да ги понасям, как става този номер, един Бог знае, но е факт. Пък и днес беше едно такова празнично, като за първи ден, не че това спря някого да изпитва... :( Иска ми се пак да се съберем с компанията, така пак по новогодишно му, но едва ли ще стане скоро, пък и малко се изтърка... трябва малко спонтанност. Ще видим какво ще стане.
И като споменах Нова година, малко ми е носталгично, хванала ме е следпразничната депресия и не иска да ме пусне. Мъчно ми е за магарето Бончо (така ли беше или пак го обърках?!) и трите зли патки, стадиона и готините хълмчета... Поне слънцето е налице, за което съм адски щастлива :)
Не искам пак да се връщам към онази "аз", която бях преди, тази по ми харесва, но не знам дали ще удържа фронта. А за хлапето - просто трябва да забравя...

Една щастлива 2007 година!

Това ви пожелавам, това пожелавам и на себе си, защото честно казано ми писна все да не ми върви. Пожелавам си и да ме приемат успешно в УАСГ и колегите, че иначе адски ще ми липсват :Р
Някак този път неусетно изпратихме старата и посрещнахме новата година, може би поради факта, че така и не се разбрахме чий часовник е верен и гръмнах шампанското малко на усет. Но важното е, че аз го гръмнах, с което много се гордея! Гордея се и с баницата, която за жалост се оказа леко сурова отвътре и опърлена отвън, но като за първи опит става :) , както и с невероятния маратон по миене на чинии, който издържах, макар и с чужда помощ.
Стискането на палци май не свърши голяма работа, защото в крайна сметка почти всичко се прецака, ама късмет, какво да го правиш! Честно казано не си представях нещата по този начин и съм ужасно разочарована, защото тази Нова година ми сгравяше сърцето по време на курсовете още от 26-ти. Помъчих се да направя нещо за себе си, а не само да стоя и да се оплаквам, но и това не стана и вече не знам какво да правя.
Като цяло ми е адски обидно, че мъжете в България чакат жените да им сервират и отсервирват и изобщо да се изявяват като прислужници , докато те стоят пред телевизора. Дори и тези "мъже" да са на по 18 години. Крайно ми е обидно.
Така и не можа да се получи както трябва, явно сме прекалено различни, а всъщност толкова много ми се искаше да стане. Едни от малкото забавни моменти бяха пиянските изпълнения на Анито, която става неочаквано любвеобилна, когато под пийне :) Но нали си е наш човек, не я оставихме много да се излага (дано не помни нищо, че...лошо, много лошо).
Разочаровах се и от хлапето, което, смятам, е вече крайно време да забравя, но сякаш напук се получава точно обратното... и колко ми е криво за скапания танц, иска ми се да бях успяла да се измъкна.
Това беше поредния провал в опитите ми да намеря хора, с които наистина да изкарвам приятно и лошото е, че вече не знам какво да правя. А още по-лошото е, че вече няма мисъл, която да ме спасява от тия странни същества от курса и от ставането рано и изобщо от всичко гадно. Няма я и вярата, че знача нещо повече за хлапето, защото то се оказа просто едно дете.
И така, да ни е честита новата 2007 година, да ни зарадва с повече късмет и повече добри новини, да ни е честито и влизането в Европейския съюз, дано и то да ни зарадва с нещо!

П.С. И не на последно място : СВОБОДА ЗА БЪЛГАРСКИТЕ МЕДИЦИ В ЛИБИЯ!